Кула-храм и стени от 2 метра: какво разкри сезон 2026 над Клептуза

Кула-храм и стени от 2 метра: какво разкри сезон 2026 над Клептуза

Светилището на бесите във Велинград се оказва по-мащабно от очакваното. Археолозите се целят да го покажат на публиката до 2028 г.

ВЕЛИНГРАД. Монументална кула-храм, обградена със стени с дебелина 210 сантиметра, е най-голямото откритие на тазгодишния археологически сезон над езерото „Клептуза“. На места зидовете са запазени до височина от два метра, а пред кулата са намерени ритуални огнища и ями с огромни глинени съдове.

Разкопките са ръководени от проф. Диана Гергова с екип на Историческия музей във Велинград. Според археолозите находките дават непознати досега данни за култовите практики на бесите – тракийското племе, населявало Западните Родопи. Екипът определя обекта като единствения, който показва как са били организирани беските светилища в ниските хълмисти части на планината.

Земетресение ли е срутило храма?

Срутената зидария при входа на кулата и наклонът на оградните стени насочват към тектонски напрежения – възможно земетресение, което е предопределило съдбата на светилището. Това е хипотезата на екипа, която предстои да бъде проверена при следващите проучвания.

Заради опасността от по-нататъшно рушаване археолозите предвиждат аварийно укрепване: освен традиционна консервация, в монументалните стени ще бъдат инжектирани специални разтвори.

Десетилетие пауза

Обектът заема около един декар до възстановената църква „Св. Илия“. Той е проучван първоначално от Даниела Катинчарова, след което разкопките са замразени за дълго време. Проф. Гергова ръководи и проучванията на връх Острец, където се търси прочутото светилище на Дионис, споменавано от античните автори. Според нея Чепинската котловина е в ядрото на земите на бесите, а тук са живи традици на хилядолетия.

Целта: 2028 година

Планът е цялата архитектура на светилището да бъде разкрита до 2028 г. Тогава се навършват 20 години, откакто Велинград е обявен за СПА столица на Балканите. Обектът трябва да стане първата мащабна дестинация за културен туризъм в общината.

За Велинград това би било ново предложение до водата. Градът, образуван през 1948 г. чрез сливането на Каменица, Лъджене и Чепино, разполага с официален експлоатационен дебит на минерални води от 124,28 л/сек – най-големия в България и на Балканите, според общинския сайт за водите.

Контекст: паркът под светилището

Разкопките вървят на фона на обществен спор за самия парк „Клептуза“. От април 2026 г. местни съветници и гражданската инициатива „За Клептуза“ сигнализират за изкопи с багер до карстовия извор. Контролните органи тогава заявиха, че опасност за изворите няма. През октомври РДНСК извърши проверка, чийто констативен акт доскоро не беше оповестен.

Практично: Светилището се намира на хълма над езерата, до паркинга на „Клептуза“ и параклиса „Св. Илия“. Докато траят работите, достъпът до разкопките може да е ограничен – преди посещение се обадете в Историческия музей – Велинград.

Сподели